И к'во се оказа...

Човека е шантаво животно!
Някой аджеба замисля ли се защо живеем в тоя свят и кой го е устроил така?
Раждаш се, растеш, учиш, работиш и в даден момент "като му дойде времето" риташ камбаната еднократно и до там... Тъпо!!! Наистина има и човеци, живеещи със самочувствието, че са постигнали нещо - я направили кариера, я отгледали голямо семейство, което е много хубаво и все пак ми се вижда преходно. Идва деня, в който искаш или не, риташ камбаната и кариерата ти, за която си се трепал цял живот става някак безполезна или пък семейсвтото, което си отгледал страда и се дави в собствените си секрети, а хората въздишат "Не заслужаваше да си отиде". ДРЪН ДРЪН!!! Всеки заслужава да си отиде от тоя свят, най-малкото, защото е дръзнал да се появи на него, а той така е устроен! Въпросът е, наистина ли не може да се изкопчи нещо повече от жовота?
Винаги съм вярвал, че има някакъв вселенски баланс, който някак си контролира нещата и си мисля - "живота ни го поначуква всеки ден, няма ли как да му го върнем?" Ами има струва ми се...
Светът ни е "построен" върху мита за "всесилието на парите". Имаш пари живееш добре, нямаш пари не живееш добре. Затова всеки се кърти, защото ако няма пари, няма да му е гот. И именно това според мен е най-голямата ни заблуда, и именно така живота "ни го поначуква". Дори да си с кашончето под моста, пак можеш да гледаш към небето, към звездите... звездите, чиито мащаби, дори не можем да усвоим и все пак ги виждаме, любуваме се на светлината им, която е тръгнала към нас хилядолетия преди да се появим на тази планета. И аз съм част от това. Съществувам в тази вселена, устроена непонятно за мен, но все пак гениално, за да съм тук явно съм достоен да бъда част от нея, това ме кара да се чувствам значим, а предтсавете си, дори не съм шеф на банка.