Събудих се сутринта към 21.00h.
32-ри май, отново събота следобед, отново време за работа. Станах, измих си краката и отидох в хола. Отворих килера - компот нямаше. Реших да отида до аптеката за малко картофи, незнам защо, просто ми се ядяха палачинки. Набързо скочих в плавниците нахлузих шнорхела и хукнах на бавен ход към поликлиниката. Като стигнах се оказа, че бензиностанцията не работи - станало късо съединение и водата заляла целия покрив. Пропадна плана за палачинки, реших, че ще пия нещо друго за закуска. Тръгнах обратно към къщи, но по пътя се натъкнах ненадейно на едно голямо нищо и това коренно промени нещата. Трябваше да действам бързо и хладнокръвно. Покатерих се на най-близкото дърво, набрах от вече зелените домати и забърках чудна оранжада. Спокоен, че ситуацията е овладяна слязох бавно нагоре от дървото, отхапах от оранжадата и отново поех към къщи.
Когато стигнах установих, че още не съм стигнал и повървях още няколко пресечки. Най-накрая бях отново вкъщи. Можех веднага да тръгна на работа, но в антрето нямах закачалка и реших просто да сменя прахта за пране. Бръкнах си в джоба, извадих тостера и видях, че е почти 0 градуса. Казах си "Твърде късно е за работа, по-добре вземи да свършиш някоя полезна работа".
Отидох в спалнята, взех три патладжана и забърках омлет. Така бях каталясъл, че го изпих на един дъх. Сетне отидох до тоалетната, пералнята още работеше, което означаваше, че боба няма да е готов за вечеря ама нали и без туй беше време за пости сварих кюфтета накълцах доматения сос и имах прекрасна салата за вечеря...
Няколко часа по-късно, сит след вечеря, реших да легна за следобедна дрямка. Излязох на терасата, пуснах водата да тече и се заслушах в хубавата музика...
...после скочих в казана.
